Втора седмица

Да видим сега как се справих със ситуациите, в които преди пушех:

Сутрин след закуска - цигара и след това кафенце пак с цигара - колкото и да ми е странно, това се оказа доста лесно за преодоляване. Явно кафето и закуската стават по-сладки, когато знаеш, че след това няма да се тровиш. През тези две седмици дори не съм прибегнала към никотиновите дъвки сутрин. Единствено волята и огромната радост от факта, че отказвам цигарите ме спираха да не запаля. Голяма роля имаше мотивацията за вземане на решението и след това мотивиране бях наистина щастлива от взетото решение.

Идва време за обяд и естествено цигара, същото важи и за вечерята. За първата седмица мога да кажа, че навика се обаждаше, но при втората седмица вече не се сещах за цигара след обяд и вечеря. Отново си мислех, че това ще е най-трудното, а то се оказа лесна работа :). А иначе в редките случаи, когато си помислех (един или два пъти) за цигара, доста добре вършеше работа една чаша минерална вода изпита на терасата и дълбоки вдишвания. Даже бих казала, че доста добре ми влияе точно това упражнение както за отказването, така и за настроението.

На работа за почивка и на работа, когато такава няма :). Тук трудноста дойде, когато няма работа и човек се чуди какво да прави. Сякаш само при тази ситуация наистина ми липсваха цигарите. Упражнението от по-горе пак успява да свърши до някъде работа, но реално празнотата и скуката си остават. А когато ми е скучно ми се припушва и не мога да си задържа вниманието върху учене или четене. Надявам се скоро да почне някакъв проект, че да свърши скуката, пък и да споделя за почивка от много работа как се спрявям с не пушенето :).

В къщи се сещах също за цигари. Най-често когато простирам, поливам цветя, почивам по време на чистене. Лошо време дойде за моите цветя. Избягвам терасата, заради желанието и навика да пуша на нея. Виж чистенето увеличих, защото се оказа, че това е може би единственото занимание, което ме разсейва от всякакви мисли. Но напоследък ме е хванала апатия към всичко и в повечето случаи си линея след работа пред телевизора и грам не се сещам за почти нищо. Или поне така е последните три дни. Но май това няма нищо общо с отказването на цигарите.

Всички ходения на кафета, кръчми, купони и партита. Това се оказа най-трудният момент първата седмица. Затова и тази втора седмица се лиших от тези удоволствия, но пък забелязах нещо за първата седмица, което не съм отбелязала. Последният път като излизах вместо обичайната една бира с много цигари се насладих на три бири с една никотинова дъвка.

За да обобщя мога да кажа, че единствено огромното желание да не пуша, няколко чаши с вода и дълбоки вдишвания ми помагаха в трудните моменти. А трудни моменти през тази втора седмица почти нямаше.