31 July, 2009

Първа седмица без вредният навик

Дойде времето, в което да осмисля изминалата седмица.

Най-полезното нещо помогнало да устоя на цигарите за тази седмица е този блог и безбройно многото места, на които се похвалих, че няма да пуша. Мотивацията единствено ми помогна да взема решението да ги откажа, но в трудните моменти, в повечето случаи, ме възпираше това, че знам колко хора са с мен и знаят за моето решение да ги откажа. Естествено и никотиновите дъвки поемаха останалата част от моментите на изкушение.

Като се замисля не беше кой знае каква философия през тази седмица, мислех си, че ще бъде по-трудно. Пък може и стратегията да ми е добра. Когато 13-те цигари до понеделник свършиха в петък си казах, че не мога да се излагам и да си купувам цигари. Затова направо се засилих да ги отказвам. За да видя дали ще успея, реших точно същата вечер да изляза с приятели на парти и да се пробвам без цигари, а с дъвки. То взе, че се получи и издържах, с тази разлика, че не се престраших да пия алкохол ( който толкова много обичам и с който толкова много ми вървят цигарите). Няколко дни след това се реших и да изляза на кафе и да пия, което не се оказа трудно.

Никотиновият ми глад се обади само 6 пъти през тази седмица като тогава трябваше да дъвча от дъвките, а в останалото време трябваше да се боря с навика. Всички моменти, които бях свикнала да свързвам с цигара бяха доста странни. По инерция си помислям ей сега отивам да изпуша една цигара и веднага (както в рекламата за ангела и дявола - пести ... харчи) друг глас ми напомня, че аз съм непушач и желанието си отиваше. По този начин си ям, пия спокойно кафе и т.н.



А иначе мога да отбележа следните неща:

  1. Когато отивам на тренировки вече издържам много по-лесно умората. След тренировка, когато пушех, се чувствах сякаш треперя от изтощтение и естествено палех цигара, която направо ме убиваше. Сега след тренировка се чувствам освежена и доволна от умората. Единственото, което беше досадно е това, че навика да паля цигара ме тормози и с някакъв странен сърбеж гледах пушачите около мен.
  2. Всеки път, когато видя пушач изпитвам от една страна голямо удоволствие, че вече не пуша... Даже като се замисля винаги го изпитвам това удоволствие. Единствено на маса с приятели, които пушат пак ме обхваща странният сърбеж да запаля.
  3. Все още си чакам възвръщането на вкуса и мириса, но за сега не забелязвам промяна. Единствено усещам понякога, че ми се иска просто нещо да дъвча или ям, за да държа мислите си далеч от изкушението. Но единствено на тази жега ме тегли към плодове или зеленчуци, а към по-стабилна храна нямам никакво привличане (е това май е заради жегата). Така, че съжалявам, че няма да съм от тези, които са качили килограми след отказването на цигарите. Толкова добре щяха да ми дойдат три, четири килограма :).
  4. Сънят се поуспокои.
  5. Нервността ми покрай липсата на никотин намалява.
Я да видим сега дали ще издържа още една седмица!

No comments:

Post a Comment