24 July, 2009
Извинение
Тъй като признах чесно и открито колко пуша искам да се извиня на човека, който ако някога прочете това, ще го нараня. Искам да се извиня на майка си, която не заслужава да тъжи, аз ще ги откажа!
www.help-eu.com
Вчера се регистрирах в този сайт. Днес получих окуражаващо писмо:
Здравейте,
Изминали са 24 часа, откакто не пушите, и както обещахме, ето първата добра новина!
Вече сте изчистили организма си от излишния въглероден окис и можете да използвате по-ефективно кислорода, който вдишвате.
След като спрат да пушат, повечето хора откриват, че дишат по-леко и се задъхват по-рядко (например когато изкачват стълби).
Някои дори споделят, че усещат разликата още на следващия ден след спиране на цигарите…
Нищо не може да се сравни с усещането, че дишате чист кислород!
Продължавайте в този дух.
За съжаление това не се отнася до мен. Остават още три цигари до понеделник и вече ме обхваща паника. Надявам се в понеделник, или както ще се наложи и по-рано, да прочета същото писмо и да отчета своите заслуги. И друг път съм ги отказвала за ден и прочетеното знам, че е истина, но паниката остава. Вчера осем цигари бяха безвъзватно изпушени и то само от края на работното време, по време на тренировки и вечерната кръчмичка. Не знам как ще заместя удоволствието от една биричка и цигара. И тук пак се връщам да препрочета мотивите си... Спирам се на доброто впечатление и се сещам, че вчера дадох две от цигарите си на познат. Принципно казвам, че ние пушачите се подкрепяме и с удоволствие давам цигара на ближния :). Обаче вчера ме захапа някакво чувство, което ме накара да не харесам отново себе си. Поне тогава бях убедена, че това е последната ми кутия, но знам, че и друг път съм си мислила така. Та мотивът е доста добър...
Втората стъпка е да опиша всички както аз си ги наричам тригерчета, които ме карат да пожелая да пуша:
Сутрин след закуска - цигара и след това кафенце, познайте с какво? Трябва да се преборя с това желание. На теста за зависимост от никотина имаше въпрос "От коя цигара бихте се отказали?", който имаше два отговора - първата и друга. Естествено първият отговор увеличава зависимостта ти. Е значи това ще е трудно. Не мога да спра да закусвам, а кафето ще успея да го превърна в черен чай. Значи по-скоро трябва да си взема никотинови дъвки, иначе ми се вижда непостижима кауза.
Идва време за обяд и естествено цигара, същото важи и за вечерята. Днес определено ще търся информация как да преборя глада за цигара след ядене.
На работа за почивка и на работа, когато такава няма :). Ето това ми се струва най-лесно. Незнам защо, може би винаги мога да си намеря занимавка в тези случаи. Нищо по-хубаво няма, когато съм уморена от това просто да се замисля за нещо хубаво и да си поема дълбоко въздух. Пък докато се пълния с хубави мисли, нищо не ми пречи да изям някакъв плод, да изпия една чаша вода или пък, ако чак толкова ми се пуши да прибегна до никотинов заместител. Идеите си ги взех пак от това сайтче. Хубаво е да си намериш смислено сайтче, за съжаление са рядкост. Виж когато няма работа е малко по-трудно. Скуката ми е също огромна причина за пушенето, особено след като се преместих в друг град от скоро и оставих всичките си приятели в София. Ще трябва тук по-сериозно да обърна внимание на Руския език. И без това съм се захванала да го уча. В сайтчето пишеше, че е хубаво, когато ми се припуши да се занимавам с четене или упражнения с пръсти. Е правенето на упражнения в граматиката е моят спасител. Обаче паниката ми е голям враг. Поради нея съм блокирала толкова много пъти и всичките ми планове отиват по дяволите. Надявам се сега да е по-различно.
В къщи се сещам също за цигари. Най-често когато простирам, поливам цветя, почивам по време на чистене. Поне за простирането и поливането пуша, за да използвам момента, че съм на терасата и не тровя котарака ми. Това май не е реален тригер, а просто си намирам някакво извинение за пушенето. Тук не ми е ясно как да се боря с постоянното търсене на извинение за пушене. Също така не ми е ясно как ще си почивам докато чистя (което звучи леееко смешно, почти като как мога да не работя докато съм на работа). Борбата с психическата умора без цигари ми се струва лесна, но физическата не. Дано никотиновите заместители да подействат тук.
На последно място съм си оставила тригерчетата, които предизвикват най-висока консумация на цигари (ех каква мисъл ми дойде, почти академична :D). Всички ходения на кафета, кръчми, купони и партита. Паля когато пия алкохол - лесно, минавам за известно време на сокчета. Паля, когато се чувствам добре, или пък когато не ми се танцува или искам да си почина. Това също е сложно и плана е да прибягвам към заместител. Паля за запълване на нелово мълчание - за това не виждам решение. Не ми се говорят глупости докато се мъча да запълня такова мълчание, защото винаги отсреща човекът разбира и на него му става неловко. И след това с нищо не може да се избегне мълчанието. Паля, когато съм с хора, които не познавам добре, тогава ме хваща срам. Цигарата ме спасява от притеснението ми да общувам с не толкова близки приятели. Аз съм притеснителен човек и ако не ме предразположат към свободно държане, мога да си стоя някъде в някой ъгъл и да пуша без спирка. Много съм се борила с притеснението, но рядко има резултат и намирам в цигарата едно спокойствие.
Вчера ме попитаха каква ми е зависимостта - психическа или физическа. Е аз все си мисля, че по-силна ми е психическата и с горните три-четири изречения сама си направих доказателсвото :). Имам доста тежка работа за вършене, но има една мисъл на Алън Кар, която прочетох, която ме крепи. Та тя е, че успокоението, което пушачите усещат когато пушат е чувство, което непушачите усещат постоянно!
Здравейте,
Изминали са 24 часа, откакто не пушите, и както обещахме, ето първата добра новина!
Вече сте изчистили организма си от излишния въглероден окис и можете да използвате по-ефективно кислорода, който вдишвате.
След като спрат да пушат, повечето хора откриват, че дишат по-леко и се задъхват по-рядко (например когато изкачват стълби).
Някои дори споделят, че усещат разликата още на следващия ден след спиране на цигарите…
Нищо не може да се сравни с усещането, че дишате чист кислород!
Продължавайте в този дух.
За съжаление това не се отнася до мен. Остават още три цигари до понеделник и вече ме обхваща паника. Надявам се в понеделник, или както ще се наложи и по-рано, да прочета същото писмо и да отчета своите заслуги. И друг път съм ги отказвала за ден и прочетеното знам, че е истина, но паниката остава. Вчера осем цигари бяха безвъзватно изпушени и то само от края на работното време, по време на тренировки и вечерната кръчмичка. Не знам как ще заместя удоволствието от една биричка и цигара. И тук пак се връщам да препрочета мотивите си... Спирам се на доброто впечатление и се сещам, че вчера дадох две от цигарите си на познат. Принципно казвам, че ние пушачите се подкрепяме и с удоволствие давам цигара на ближния :). Обаче вчера ме захапа някакво чувство, което ме накара да не харесам отново себе си. Поне тогава бях убедена, че това е последната ми кутия, но знам, че и друг път съм си мислила така. Та мотивът е доста добър...
Втората стъпка е да опиша всички както аз си ги наричам тригерчета, които ме карат да пожелая да пуша:
Сутрин след закуска - цигара и след това кафенце, познайте с какво? Трябва да се преборя с това желание. На теста за зависимост от никотина имаше въпрос "От коя цигара бихте се отказали?", който имаше два отговора - първата и друга. Естествено първият отговор увеличава зависимостта ти. Е значи това ще е трудно. Не мога да спра да закусвам, а кафето ще успея да го превърна в черен чай. Значи по-скоро трябва да си взема никотинови дъвки, иначе ми се вижда непостижима кауза.
Идва време за обяд и естествено цигара, същото важи и за вечерята. Днес определено ще търся информация как да преборя глада за цигара след ядене.
На работа за почивка и на работа, когато такава няма :). Ето това ми се струва най-лесно. Незнам защо, може би винаги мога да си намеря занимавка в тези случаи. Нищо по-хубаво няма, когато съм уморена от това просто да се замисля за нещо хубаво и да си поема дълбоко въздух. Пък докато се пълния с хубави мисли, нищо не ми пречи да изям някакъв плод, да изпия една чаша вода или пък, ако чак толкова ми се пуши да прибегна до никотинов заместител. Идеите си ги взех пак от това сайтче. Хубаво е да си намериш смислено сайтче, за съжаление са рядкост. Виж когато няма работа е малко по-трудно. Скуката ми е също огромна причина за пушенето, особено след като се преместих в друг град от скоро и оставих всичките си приятели в София. Ще трябва тук по-сериозно да обърна внимание на Руския език. И без това съм се захванала да го уча. В сайтчето пишеше, че е хубаво, когато ми се припуши да се занимавам с четене или упражнения с пръсти. Е правенето на упражнения в граматиката е моят спасител. Обаче паниката ми е голям враг. Поради нея съм блокирала толкова много пъти и всичките ми планове отиват по дяволите. Надявам се сега да е по-различно.
В къщи се сещам също за цигари. Най-често когато простирам, поливам цветя, почивам по време на чистене. Поне за простирането и поливането пуша, за да използвам момента, че съм на терасата и не тровя котарака ми. Това май не е реален тригер, а просто си намирам някакво извинение за пушенето. Тук не ми е ясно как да се боря с постоянното търсене на извинение за пушене. Също така не ми е ясно как ще си почивам докато чистя (което звучи леееко смешно, почти като как мога да не работя докато съм на работа). Борбата с психическата умора без цигари ми се струва лесна, но физическата не. Дано никотиновите заместители да подействат тук.
На последно място съм си оставила тригерчетата, които предизвикват най-висока консумация на цигари (ех каква мисъл ми дойде, почти академична :D). Всички ходения на кафета, кръчми, купони и партита. Паля когато пия алкохол - лесно, минавам за известно време на сокчета. Паля, когато се чувствам добре, или пък когато не ми се танцува или искам да си почина. Това също е сложно и плана е да прибягвам към заместител. Паля за запълване на нелово мълчание - за това не виждам решение. Не ми се говорят глупости докато се мъча да запълня такова мълчание, защото винаги отсреща човекът разбира и на него му става неловко. И след това с нищо не може да се избегне мълчанието. Паля, когато съм с хора, които не познавам добре, тогава ме хваща срам. Цигарата ме спасява от притеснението ми да общувам с не толкова близки приятели. Аз съм притеснителен човек и ако не ме предразположат към свободно държане, мога да си стоя някъде в някой ъгъл и да пуша без спирка. Много съм се борила с притеснението, но рядко има резултат и намирам в цигарата едно спокойствие.
Вчера ме попитаха каква ми е зависимостта - психическа или физическа. Е аз все си мисля, че по-силна ми е психическата и с горните три-четири изречения сама си направих доказателсвото :). Имам доста тежка работа за вършене, но има една мисъл на Алън Кар, която прочетох, която ме крепи. Та тя е, че успокоението, което пушачите усещат когато пушат е чувство, което непушачите усещат постоянно!
Subscribe to:
Posts (Atom)