И нея издържах. Това ми беше най-трудната седмица. Имах малко по-динамично ежедневие, което ми напомняше за цигарите в много случаи. Обаче удържах фронта. Напоследък и някаква меланхолия ме обхваща за времето, в което пушех и желанието за една цигара беше почти постоянно.
Това обаче не ми пречи и се държа. И като за последно мисля, че вече ми се възвръщат вкусовите качества. Досега не бях яла по-вкусен хляб и това го мислех при температури над 30 градуса. Не мога да повярвам.
