... или точно един месец без цигари...
Трудна седмица и все още не съм открила защо...
21 August, 2009
14 August, 2009
Трета седмица
И нея издържах. Това ми беше най-трудната седмица. Имах малко по-динамично ежедневие, което ми напомняше за цигарите в много случаи. Обаче удържах фронта. Напоследък и някаква меланхолия ме обхваща за времето, в което пушех и желанието за една цигара беше почти постоянно.
Това обаче не ми пречи и се държа. И като за последно мисля, че вече ми се възвръщат вкусовите качества. Досега не бях яла по-вкусен хляб и това го мислех при температури над 30 градуса. Не мога да повярвам.
Това обаче не ми пречи и се държа. И като за последно мисля, че вече ми се възвръщат вкусовите качества. Досега не бях яла по-вкусен хляб и това го мислех при температури над 30 градуса. Не мога да повярвам.
07 August, 2009
Втора седмица
Да видим сега как се справих със ситуациите, в които преди пушех:
Сутрин след закуска - цигара и след това кафенце пак с цигара - колкото и да ми е странно, това се оказа доста лесно за преодоляване. Явно кафето и закуската стават по-сладки, когато знаеш, че след това няма да се тровиш. През тези две седмици дори не съм прибегнала към никотиновите дъвки сутрин. Единствено волята и огромната радост от факта, че отказвам цигарите ме спираха да не запаля. Голяма роля имаше мотивацията за вземане на решението и след това мотивиране бях наистина щастлива от взетото решение.
Идва време за обяд и естествено цигара, същото важи и за вечерята. За първата седмица мога да кажа, че навика се обаждаше, но при втората седмица вече не се сещах за цигара след обяд и вечеря. Отново си мислех, че това ще е най-трудното, а то се оказа лесна работа :). А иначе в редките случаи, когато си помислех (един или два пъти) за цигара, доста добре вършеше работа една чаша минерална вода изпита на терасата и дълбоки вдишвания. Даже бих казала, че доста добре ми влияе точно това упражнение както за отказването, така и за настроението.
На работа за почивка и на работа, когато такава няма :). Тук трудноста дойде, когато няма работа и човек се чуди какво да прави. Сякаш само при тази ситуация наистина ми липсваха цигарите. Упражнението от по-горе пак успява да свърши до някъде работа, но реално празнотата и скуката си остават. А когато ми е скучно ми се припушва и не мога да си задържа вниманието върху учене или четене. Надявам се скоро да почне някакъв проект, че да свърши скуката, пък и да споделя за почивка от много работа как се спрявям с не пушенето :).
В къщи се сещах също за цигари. Най-често когато простирам, поливам цветя, почивам по време на чистене. Лошо време дойде за моите цветя. Избягвам терасата, заради желанието и навика да пуша на нея. Виж чистенето увеличих, защото се оказа, че това е може би единственото занимание, което ме разсейва от всякакви мисли. Но напоследък ме е хванала апатия към всичко и в повечето случаи си линея след работа пред телевизора и грам не се сещам за почти нищо. Или поне така е последните три дни. Но май това няма нищо общо с отказването на цигарите.
Всички ходения на кафета, кръчми, купони и партита. Това се оказа най-трудният момент първата седмица. Затова и тази втора седмица се лиших от тези удоволствия, но пък забелязах нещо за първата седмица, което не съм отбелязала. Последният път като излизах вместо обичайната една бира с много цигари се насладих на три бири с една никотинова дъвка.
За да обобщя мога да кажа, че единствено огромното желание да не пуша, няколко чаши с вода и дълбоки вдишвания ми помагаха в трудните моменти. А трудни моменти през тази втора седмица почти нямаше.
Сутрин след закуска - цигара и след това кафенце пак с цигара - колкото и да ми е странно, това се оказа доста лесно за преодоляване. Явно кафето и закуската стават по-сладки, когато знаеш, че след това няма да се тровиш. През тези две седмици дори не съм прибегнала към никотиновите дъвки сутрин. Единствено волята и огромната радост от факта, че отказвам цигарите ме спираха да не запаля. Голяма роля имаше мотивацията за вземане на решението и след това мотивиране бях наистина щастлива от взетото решение.
Идва време за обяд и естествено цигара, същото важи и за вечерята. За първата седмица мога да кажа, че навика се обаждаше, но при втората седмица вече не се сещах за цигара след обяд и вечеря. Отново си мислех, че това ще е най-трудното, а то се оказа лесна работа :). А иначе в редките случаи, когато си помислех (един или два пъти) за цигара, доста добре вършеше работа една чаша минерална вода изпита на терасата и дълбоки вдишвания. Даже бих казала, че доста добре ми влияе точно това упражнение както за отказването, така и за настроението.
На работа за почивка и на работа, когато такава няма :). Тук трудноста дойде, когато няма работа и човек се чуди какво да прави. Сякаш само при тази ситуация наистина ми липсваха цигарите. Упражнението от по-горе пак успява да свърши до някъде работа, но реално празнотата и скуката си остават. А когато ми е скучно ми се припушва и не мога да си задържа вниманието върху учене или четене. Надявам се скоро да почне някакъв проект, че да свърши скуката, пък и да споделя за почивка от много работа как се спрявям с не пушенето :).
В къщи се сещах също за цигари. Най-често когато простирам, поливам цветя, почивам по време на чистене. Лошо време дойде за моите цветя. Избягвам терасата, заради желанието и навика да пуша на нея. Виж чистенето увеличих, защото се оказа, че това е може би единственото занимание, което ме разсейва от всякакви мисли. Но напоследък ме е хванала апатия към всичко и в повечето случаи си линея след работа пред телевизора и грам не се сещам за почти нищо. Или поне така е последните три дни. Но май това няма нищо общо с отказването на цигарите.
Всички ходения на кафета, кръчми, купони и партита. Това се оказа най-трудният момент първата седмица. Затова и тази втора седмица се лиших от тези удоволствия, но пък забелязах нещо за първата седмица, което не съм отбелязала. Последният път като излизах вместо обичайната една бира с много цигари се насладих на три бири с една никотинова дъвка.
За да обобщя мога да кажа, че единствено огромното желание да не пуша, няколко чаши с вода и дълбоки вдишвания ми помагаха в трудните моменти. А трудни моменти през тази втора седмица почти нямаше.
31 July, 2009
Първа седмица без вредният навик
Дойде времето, в което да осмисля изминалата седмица.
Най-полезното нещо помогнало да устоя на цигарите за тази седмица е този блог и безбройно многото места, на които се похвалих, че няма да пуша. Мотивацията единствено ми помогна да взема решението да ги откажа, но в трудните моменти, в повечето случаи, ме възпираше това, че знам колко хора са с мен и знаят за моето решение да ги откажа. Естествено и никотиновите дъвки поемаха останалата част от моментите на изкушение.
Като се замисля не беше кой знае каква философия през тази седмица, мислех си, че ще бъде по-трудно. Пък може и стратегията да ми е добра. Когато 13-те цигари до понеделник свършиха в петък си казах, че не мога да се излагам и да си купувам цигари. Затова направо се засилих да ги отказвам. За да видя дали ще успея, реших точно същата вечер да изляза с приятели на парти и да се пробвам без цигари, а с дъвки. То взе, че се получи и издържах, с тази разлика, че не се престраших да пия алкохол ( който толкова много обичам и с който толкова много ми вървят цигарите). Няколко дни след това се реших и да изляза на кафе и да пия, което не се оказа трудно.
Никотиновият ми глад се обади само 6 пъти през тази седмица като тогава трябваше да дъвча от дъвките, а в останалото време трябваше да се боря с навика. Всички моменти, които бях свикнала да свързвам с цигара бяха доста странни. По инерция си помислям ей сега отивам да изпуша една цигара и веднага (както в рекламата за ангела и дявола - пести ... харчи) друг глас ми напомня, че аз съм непушач и желанието си отиваше. По този начин си ям, пия спокойно кафе и т.н.
А иначе мога да отбележа следните неща:
Най-полезното нещо помогнало да устоя на цигарите за тази седмица е този блог и безбройно многото места, на които се похвалих, че няма да пуша. Мотивацията единствено ми помогна да взема решението да ги откажа, но в трудните моменти, в повечето случаи, ме възпираше това, че знам колко хора са с мен и знаят за моето решение да ги откажа. Естествено и никотиновите дъвки поемаха останалата част от моментите на изкушение.
Като се замисля не беше кой знае каква философия през тази седмица, мислех си, че ще бъде по-трудно. Пък може и стратегията да ми е добра. Когато 13-те цигари до понеделник свършиха в петък си казах, че не мога да се излагам и да си купувам цигари. Затова направо се засилих да ги отказвам. За да видя дали ще успея, реших точно същата вечер да изляза с приятели на парти и да се пробвам без цигари, а с дъвки. То взе, че се получи и издържах, с тази разлика, че не се престраших да пия алкохол ( който толкова много обичам и с който толкова много ми вървят цигарите). Няколко дни след това се реших и да изляза на кафе и да пия, което не се оказа трудно.
Никотиновият ми глад се обади само 6 пъти през тази седмица като тогава трябваше да дъвча от дъвките, а в останалото време трябваше да се боря с навика. Всички моменти, които бях свикнала да свързвам с цигара бяха доста странни. По инерция си помислям ей сега отивам да изпуша една цигара и веднага (както в рекламата за ангела и дявола - пести ... харчи) друг глас ми напомня, че аз съм непушач и желанието си отиваше. По този начин си ям, пия спокойно кафе и т.н.
А иначе мога да отбележа следните неща:
- Когато отивам на тренировки вече издържам много по-лесно умората. След тренировка, когато пушех, се чувствах сякаш треперя от изтощтение и естествено палех цигара, която направо ме убиваше. Сега след тренировка се чувствам освежена и доволна от умората. Единственото, което беше досадно е това, че навика да паля цигара ме тормози и с някакъв странен сърбеж гледах пушачите около мен.
- Всеки път, когато видя пушач изпитвам от една страна голямо удоволствие, че вече не пуша... Даже като се замисля винаги го изпитвам това удоволствие. Единствено на маса с приятели, които пушат пак ме обхваща странният сърбеж да запаля.
- Все още си чакам възвръщането на вкуса и мириса, но за сега не забелязвам промяна. Единствено усещам понякога, че ми се иска просто нещо да дъвча или ям, за да държа мислите си далеч от изкушението. Но единствено на тази жега ме тегли към плодове или зеленчуци, а към по-стабилна храна нямам никакво привличане (е това май е заради жегата). Така, че съжалявам, че няма да съм от тези, които са качили килограми след отказването на цигарите. Толкова добре щяха да ми дойдат три, четири килограма :).
- Сънят се поуспокои.
- Нервността ми покрай липсата на никотин намалява.
27 July, 2009
2 дни без цигари
Човек, който може да се пребори с хората е велик, а който успее да се пребори със себе си е могъщ. Време е да се запътим към могъществото :D.
24 July, 2009
Извинение
Тъй като признах чесно и открито колко пуша искам да се извиня на човека, който ако някога прочете това, ще го нараня. Искам да се извиня на майка си, която не заслужава да тъжи, аз ще ги откажа!
www.help-eu.com
Вчера се регистрирах в този сайт. Днес получих окуражаващо писмо:
Здравейте,
Изминали са 24 часа, откакто не пушите, и както обещахме, ето първата добра новина!
Вече сте изчистили организма си от излишния въглероден окис и можете да използвате по-ефективно кислорода, който вдишвате.
След като спрат да пушат, повечето хора откриват, че дишат по-леко и се задъхват по-рядко (например когато изкачват стълби).
Някои дори споделят, че усещат разликата още на следващия ден след спиране на цигарите…
Нищо не може да се сравни с усещането, че дишате чист кислород!
Продължавайте в този дух.
За съжаление това не се отнася до мен. Остават още три цигари до понеделник и вече ме обхваща паника. Надявам се в понеделник, или както ще се наложи и по-рано, да прочета същото писмо и да отчета своите заслуги. И друг път съм ги отказвала за ден и прочетеното знам, че е истина, но паниката остава. Вчера осем цигари бяха безвъзватно изпушени и то само от края на работното време, по време на тренировки и вечерната кръчмичка. Не знам как ще заместя удоволствието от една биричка и цигара. И тук пак се връщам да препрочета мотивите си... Спирам се на доброто впечатление и се сещам, че вчера дадох две от цигарите си на познат. Принципно казвам, че ние пушачите се подкрепяме и с удоволствие давам цигара на ближния :). Обаче вчера ме захапа някакво чувство, което ме накара да не харесам отново себе си. Поне тогава бях убедена, че това е последната ми кутия, но знам, че и друг път съм си мислила така. Та мотивът е доста добър...
Втората стъпка е да опиша всички както аз си ги наричам тригерчета, които ме карат да пожелая да пуша:
Сутрин след закуска - цигара и след това кафенце, познайте с какво? Трябва да се преборя с това желание. На теста за зависимост от никотина имаше въпрос "От коя цигара бихте се отказали?", който имаше два отговора - първата и друга. Естествено първият отговор увеличава зависимостта ти. Е значи това ще е трудно. Не мога да спра да закусвам, а кафето ще успея да го превърна в черен чай. Значи по-скоро трябва да си взема никотинови дъвки, иначе ми се вижда непостижима кауза.
Идва време за обяд и естествено цигара, същото важи и за вечерята. Днес определено ще търся информация как да преборя глада за цигара след ядене.
На работа за почивка и на работа, когато такава няма :). Ето това ми се струва най-лесно. Незнам защо, може би винаги мога да си намеря занимавка в тези случаи. Нищо по-хубаво няма, когато съм уморена от това просто да се замисля за нещо хубаво и да си поема дълбоко въздух. Пък докато се пълния с хубави мисли, нищо не ми пречи да изям някакъв плод, да изпия една чаша вода или пък, ако чак толкова ми се пуши да прибегна до никотинов заместител. Идеите си ги взех пак от това сайтче. Хубаво е да си намериш смислено сайтче, за съжаление са рядкост. Виж когато няма работа е малко по-трудно. Скуката ми е също огромна причина за пушенето, особено след като се преместих в друг град от скоро и оставих всичките си приятели в София. Ще трябва тук по-сериозно да обърна внимание на Руския език. И без това съм се захванала да го уча. В сайтчето пишеше, че е хубаво, когато ми се припуши да се занимавам с четене или упражнения с пръсти. Е правенето на упражнения в граматиката е моят спасител. Обаче паниката ми е голям враг. Поради нея съм блокирала толкова много пъти и всичките ми планове отиват по дяволите. Надявам се сега да е по-различно.
В къщи се сещам също за цигари. Най-често когато простирам, поливам цветя, почивам по време на чистене. Поне за простирането и поливането пуша, за да използвам момента, че съм на терасата и не тровя котарака ми. Това май не е реален тригер, а просто си намирам някакво извинение за пушенето. Тук не ми е ясно как да се боря с постоянното търсене на извинение за пушене. Също така не ми е ясно как ще си почивам докато чистя (което звучи леееко смешно, почти като как мога да не работя докато съм на работа). Борбата с психическата умора без цигари ми се струва лесна, но физическата не. Дано никотиновите заместители да подействат тук.
На последно място съм си оставила тригерчетата, които предизвикват най-висока консумация на цигари (ех каква мисъл ми дойде, почти академична :D). Всички ходения на кафета, кръчми, купони и партита. Паля когато пия алкохол - лесно, минавам за известно време на сокчета. Паля, когато се чувствам добре, или пък когато не ми се танцува или искам да си почина. Това също е сложно и плана е да прибягвам към заместител. Паля за запълване на нелово мълчание - за това не виждам решение. Не ми се говорят глупости докато се мъча да запълня такова мълчание, защото винаги отсреща човекът разбира и на него му става неловко. И след това с нищо не може да се избегне мълчанието. Паля, когато съм с хора, които не познавам добре, тогава ме хваща срам. Цигарата ме спасява от притеснението ми да общувам с не толкова близки приятели. Аз съм притеснителен човек и ако не ме предразположат към свободно държане, мога да си стоя някъде в някой ъгъл и да пуша без спирка. Много съм се борила с притеснението, но рядко има резултат и намирам в цигарата едно спокойствие.
Вчера ме попитаха каква ми е зависимостта - психическа или физическа. Е аз все си мисля, че по-силна ми е психическата и с горните три-четири изречения сама си направих доказателсвото :). Имам доста тежка работа за вършене, но има една мисъл на Алън Кар, която прочетох, която ме крепи. Та тя е, че успокоението, което пушачите усещат когато пушат е чувство, което непушачите усещат постоянно!
Здравейте,
Изминали са 24 часа, откакто не пушите, и както обещахме, ето първата добра новина!
Вече сте изчистили организма си от излишния въглероден окис и можете да използвате по-ефективно кислорода, който вдишвате.
След като спрат да пушат, повечето хора откриват, че дишат по-леко и се задъхват по-рядко (например когато изкачват стълби).
Някои дори споделят, че усещат разликата още на следващия ден след спиране на цигарите…
Нищо не може да се сравни с усещането, че дишате чист кислород!
Продължавайте в този дух.
За съжаление това не се отнася до мен. Остават още три цигари до понеделник и вече ме обхваща паника. Надявам се в понеделник, или както ще се наложи и по-рано, да прочета същото писмо и да отчета своите заслуги. И друг път съм ги отказвала за ден и прочетеното знам, че е истина, но паниката остава. Вчера осем цигари бяха безвъзватно изпушени и то само от края на работното време, по време на тренировки и вечерната кръчмичка. Не знам как ще заместя удоволствието от една биричка и цигара. И тук пак се връщам да препрочета мотивите си... Спирам се на доброто впечатление и се сещам, че вчера дадох две от цигарите си на познат. Принципно казвам, че ние пушачите се подкрепяме и с удоволствие давам цигара на ближния :). Обаче вчера ме захапа някакво чувство, което ме накара да не харесам отново себе си. Поне тогава бях убедена, че това е последната ми кутия, но знам, че и друг път съм си мислила така. Та мотивът е доста добър...
Втората стъпка е да опиша всички както аз си ги наричам тригерчета, които ме карат да пожелая да пуша:
Сутрин след закуска - цигара и след това кафенце, познайте с какво? Трябва да се преборя с това желание. На теста за зависимост от никотина имаше въпрос "От коя цигара бихте се отказали?", който имаше два отговора - първата и друга. Естествено първият отговор увеличава зависимостта ти. Е значи това ще е трудно. Не мога да спра да закусвам, а кафето ще успея да го превърна в черен чай. Значи по-скоро трябва да си взема никотинови дъвки, иначе ми се вижда непостижима кауза.
Идва време за обяд и естествено цигара, същото важи и за вечерята. Днес определено ще търся информация как да преборя глада за цигара след ядене.
На работа за почивка и на работа, когато такава няма :). Ето това ми се струва най-лесно. Незнам защо, може би винаги мога да си намеря занимавка в тези случаи. Нищо по-хубаво няма, когато съм уморена от това просто да се замисля за нещо хубаво и да си поема дълбоко въздух. Пък докато се пълния с хубави мисли, нищо не ми пречи да изям някакъв плод, да изпия една чаша вода или пък, ако чак толкова ми се пуши да прибегна до никотинов заместител. Идеите си ги взех пак от това сайтче. Хубаво е да си намериш смислено сайтче, за съжаление са рядкост. Виж когато няма работа е малко по-трудно. Скуката ми е също огромна причина за пушенето, особено след като се преместих в друг град от скоро и оставих всичките си приятели в София. Ще трябва тук по-сериозно да обърна внимание на Руския език. И без това съм се захванала да го уча. В сайтчето пишеше, че е хубаво, когато ми се припуши да се занимавам с четене или упражнения с пръсти. Е правенето на упражнения в граматиката е моят спасител. Обаче паниката ми е голям враг. Поради нея съм блокирала толкова много пъти и всичките ми планове отиват по дяволите. Надявам се сега да е по-различно.
В къщи се сещам също за цигари. Най-често когато простирам, поливам цветя, почивам по време на чистене. Поне за простирането и поливането пуша, за да използвам момента, че съм на терасата и не тровя котарака ми. Това май не е реален тригер, а просто си намирам някакво извинение за пушенето. Тук не ми е ясно как да се боря с постоянното търсене на извинение за пушене. Също така не ми е ясно как ще си почивам докато чистя (което звучи леееко смешно, почти като как мога да не работя докато съм на работа). Борбата с психическата умора без цигари ми се струва лесна, но физическата не. Дано никотиновите заместители да подействат тук.
На последно място съм си оставила тригерчетата, които предизвикват най-висока консумация на цигари (ех каква мисъл ми дойде, почти академична :D). Всички ходения на кафета, кръчми, купони и партита. Паля когато пия алкохол - лесно, минавам за известно време на сокчета. Паля, когато се чувствам добре, или пък когато не ми се танцува или искам да си почина. Това също е сложно и плана е да прибягвам към заместител. Паля за запълване на нелово мълчание - за това не виждам решение. Не ми се говорят глупости докато се мъча да запълня такова мълчание, защото винаги отсреща човекът разбира и на него му става неловко. И след това с нищо не може да се избегне мълчанието. Паля, когато съм с хора, които не познавам добре, тогава ме хваща срам. Цигарата ме спасява от притеснението ми да общувам с не толкова близки приятели. Аз съм притеснителен човек и ако не ме предразположат към свободно държане, мога да си стоя някъде в някой ъгъл и да пуша без спирка. Много съм се борила с притеснението, но рядко има резултат и намирам в цигарата едно спокойствие.
Вчера ме попитаха каква ми е зависимостта - психическа или физическа. Е аз все си мисля, че по-силна ми е психическата и с горните три-четири изречения сама си направих доказателсвото :). Имам доста тежка работа за вършене, но има една мисъл на Алън Кар, която прочетох, която ме крепи. Та тя е, че успокоението, което пушачите усещат когато пушат е чувство, което непушачите усещат постоянно!
23 July, 2009
Денят, в който се реших за пореден път да откажа цигарите!
Днес за пореден път реших да откажа цигарите и споделих с колегите.
Помислих си, че това вече съм го правила и за пореден път си мисля, че ще бъде за последно. Затова искам да променя тази последователност и да направя нещо ново. Ами блогът е резултата, а може и да е зов за помощ...не знам. Днес четох доста за отказването и реших, че хвърчащите листчета, на които си записвам ценните съвети изглеждат несериозно. Затова този блог ще е заместител :).
Определила съм вече срок, в който да ги откажа. Денят ще бъде 27.07.2009, понеделник. Винаги съм си мислила, че понеделник е най-добрият ден от седмицата за започване на каквото и да е ново начинание. В кутията си имам 13 цигари, които ще се опитам да ми стигнат до тогава. Започвам и никотинови дъвки поне до заплата. Ако те не подействат ще пробвам с лепенки, но ще чакаме заплатката. До този понеделник имам време да направя и осъзная стъпките, които ще ми помогнат да се откажа от този вреден навик.
Мотивацията е първата ми стъпка към отказването и за днес съм се сетила за някои мотивиращи стимули:
Здравословен живот - какво животно е здравословният живот не знам. Винаги съм казвала, че ще живея така като ми харесва и не приемам съвети за здравето си, защото не се знае какво ще ми се случи утре. Обаче днес си мисля, че ако здравословния живот ще подобри усетащането ми за живот и ако получените ползи от този начин на живот са по-малко от пропуснатите ползи от здравословния живот...какъв е смисълът да отказвам да опозная това животно :).
Добро впечатление - това е вторият ми стимул записан на розовото хвърчащо листче. Незнам защо съм записала това което мисля по този начин. В университета започнах да се обграждам от хора, които не пушат и много добре знам тяхното мнение за пушенето. В момента не се сещам за мой особенно близък човек, който да пуши. Дори и сред хората, с които рядко излизам пушачите се броят на пръстите на едната ми ръка. И се възхищавам истински от тези, които не пушат или са бивши пушачи, точно те са причината за тези две думи на розовия лист. Обаче не искам да създам добро впечатление на тях, а това което искам е аз да изпитам това добро впечатление за себе си, което изпитвам към тях.
Спестяване на пари - това вече е по естествена напоследък причина да ги откажа. Много е неприятно да си бил човек, който се подсмихвал на хора, на които парите никога не им достигат и се оплакват, че ги нямат. Да си си мислил за тях, че не оценяват наистина ценните неща, а материалните и да си си мислил, че ти никога няма да бъдеш такъв. Е да но ти се случва живота и забравяш и помниш само материалното. Уви! А парите са и много подходяща награда, освен касичката за прахосмукачка съм решила да направя и касичка за спестените пари от цигари и с тях да се награждавам, ако имам постоянни успехи.
Раждане и Мони - сложила съм котарака си към тази част, защото си е моето детенце и двете неща са свързани. Цигарите еднакво вредят и на хора и на животни. Скоро ще ставам на 25 и е време да се замисля до какво може да доведе пушенето, ако се престраша някога да ставам родител. Колкото и да не ми се иска да порасна и да стана възрастен човек, който мисли за семейство и деца, не трябва да забравям, че и това ще стане и едно малко човешко същество не трябва да бъде обречено на риск поради толкова глупав порок.
Нормално дишане и спокоен сън - ей това си го взех от един сайт за отказване на цигарите. Пуша отдавна и незнам дали дишането ми е нормално, но съня определено не ми е спокоен и ободряващ напоследък.
Ами това е за сега! Надявам се днес да е истинското начало...
Помислих си, че това вече съм го правила и за пореден път си мисля, че ще бъде за последно. Затова искам да променя тази последователност и да направя нещо ново. Ами блогът е резултата, а може и да е зов за помощ...не знам. Днес четох доста за отказването и реших, че хвърчащите листчета, на които си записвам ценните съвети изглеждат несериозно. Затова този блог ще е заместител :).
Определила съм вече срок, в който да ги откажа. Денят ще бъде 27.07.2009, понеделник. Винаги съм си мислила, че понеделник е най-добрият ден от седмицата за започване на каквото и да е ново начинание. В кутията си имам 13 цигари, които ще се опитам да ми стигнат до тогава. Започвам и никотинови дъвки поне до заплата. Ако те не подействат ще пробвам с лепенки, но ще чакаме заплатката. До този понеделник имам време да направя и осъзная стъпките, които ще ми помогнат да се откажа от този вреден навик.
Мотивацията е първата ми стъпка към отказването и за днес съм се сетила за някои мотивиращи стимули:
Здравословен живот - какво животно е здравословният живот не знам. Винаги съм казвала, че ще живея така като ми харесва и не приемам съвети за здравето си, защото не се знае какво ще ми се случи утре. Обаче днес си мисля, че ако здравословния живот ще подобри усетащането ми за живот и ако получените ползи от този начин на живот са по-малко от пропуснатите ползи от здравословния живот...какъв е смисълът да отказвам да опозная това животно :).
Добро впечатление - това е вторият ми стимул записан на розовото хвърчащо листче. Незнам защо съм записала това което мисля по този начин. В университета започнах да се обграждам от хора, които не пушат и много добре знам тяхното мнение за пушенето. В момента не се сещам за мой особенно близък човек, който да пуши. Дори и сред хората, с които рядко излизам пушачите се броят на пръстите на едната ми ръка. И се възхищавам истински от тези, които не пушат или са бивши пушачи, точно те са причината за тези две думи на розовия лист. Обаче не искам да създам добро впечатление на тях, а това което искам е аз да изпитам това добро впечатление за себе си, което изпитвам към тях.
Спестяване на пари - това вече е по естествена напоследък причина да ги откажа. Много е неприятно да си бил човек, който се подсмихвал на хора, на които парите никога не им достигат и се оплакват, че ги нямат. Да си си мислил за тях, че не оценяват наистина ценните неща, а материалните и да си си мислил, че ти никога няма да бъдеш такъв. Е да но ти се случва живота и забравяш и помниш само материалното. Уви! А парите са и много подходяща награда, освен касичката за прахосмукачка съм решила да направя и касичка за спестените пари от цигари и с тях да се награждавам, ако имам постоянни успехи.
Раждане и Мони - сложила съм котарака си към тази част, защото си е моето детенце и двете неща са свързани. Цигарите еднакво вредят и на хора и на животни. Скоро ще ставам на 25 и е време да се замисля до какво може да доведе пушенето, ако се престраша някога да ставам родител. Колкото и да не ми се иска да порасна и да стана възрастен човек, който мисли за семейство и деца, не трябва да забравям, че и това ще стане и едно малко човешко същество не трябва да бъде обречено на риск поради толкова глупав порок.
Нормално дишане и спокоен сън - ей това си го взех от един сайт за отказване на цигарите. Пуша отдавна и незнам дали дишането ми е нормално, но съня определено не ми е спокоен и ободряващ напоследък.
Ами това е за сега! Надявам се днес да е истинското начало...
Subscribe to:
Posts (Atom)