И нея издържах. Това ми беше най-трудната седмица. Имах малко по-динамично ежедневие, което ми напомняше за цигарите в много случаи. Обаче удържах фронта. Напоследък и някаква меланхолия ме обхваща за времето, в което пушех и желанието за една цигара беше почти постоянно.
Това обаче не ми пречи и се държа. И като за последно мисля, че вече ми се възвръщат вкусовите качества. Досега не бях яла по-вкусен хляб и това го мислех при температури над 30 градуса. Не мога да повярвам.
14 August, 2009
07 August, 2009
Втора седмица
Да видим сега как се справих със ситуациите, в които преди пушех:
Сутрин след закуска - цигара и след това кафенце пак с цигара - колкото и да ми е странно, това се оказа доста лесно за преодоляване. Явно кафето и закуската стават по-сладки, когато знаеш, че след това няма да се тровиш. През тези две седмици дори не съм прибегнала към никотиновите дъвки сутрин. Единствено волята и огромната радост от факта, че отказвам цигарите ме спираха да не запаля. Голяма роля имаше мотивацията за вземане на решението и след това мотивиране бях наистина щастлива от взетото решение.
Идва време за обяд и естествено цигара, същото важи и за вечерята. За първата седмица мога да кажа, че навика се обаждаше, но при втората седмица вече не се сещах за цигара след обяд и вечеря. Отново си мислех, че това ще е най-трудното, а то се оказа лесна работа :). А иначе в редките случаи, когато си помислех (един или два пъти) за цигара, доста добре вършеше работа една чаша минерална вода изпита на терасата и дълбоки вдишвания. Даже бих казала, че доста добре ми влияе точно това упражнение както за отказването, така и за настроението.
На работа за почивка и на работа, когато такава няма :). Тук трудноста дойде, когато няма работа и човек се чуди какво да прави. Сякаш само при тази ситуация наистина ми липсваха цигарите. Упражнението от по-горе пак успява да свърши до някъде работа, но реално празнотата и скуката си остават. А когато ми е скучно ми се припушва и не мога да си задържа вниманието върху учене или четене. Надявам се скоро да почне някакъв проект, че да свърши скуката, пък и да споделя за почивка от много работа как се спрявям с не пушенето :).
В къщи се сещах също за цигари. Най-често когато простирам, поливам цветя, почивам по време на чистене. Лошо време дойде за моите цветя. Избягвам терасата, заради желанието и навика да пуша на нея. Виж чистенето увеличих, защото се оказа, че това е може би единственото занимание, което ме разсейва от всякакви мисли. Но напоследък ме е хванала апатия към всичко и в повечето случаи си линея след работа пред телевизора и грам не се сещам за почти нищо. Или поне така е последните три дни. Но май това няма нищо общо с отказването на цигарите.
Всички ходения на кафета, кръчми, купони и партита. Това се оказа най-трудният момент първата седмица. Затова и тази втора седмица се лиших от тези удоволствия, но пък забелязах нещо за първата седмица, което не съм отбелязала. Последният път като излизах вместо обичайната една бира с много цигари се насладих на три бири с една никотинова дъвка.
За да обобщя мога да кажа, че единствено огромното желание да не пуша, няколко чаши с вода и дълбоки вдишвания ми помагаха в трудните моменти. А трудни моменти през тази втора седмица почти нямаше.
Сутрин след закуска - цигара и след това кафенце пак с цигара - колкото и да ми е странно, това се оказа доста лесно за преодоляване. Явно кафето и закуската стават по-сладки, когато знаеш, че след това няма да се тровиш. През тези две седмици дори не съм прибегнала към никотиновите дъвки сутрин. Единствено волята и огромната радост от факта, че отказвам цигарите ме спираха да не запаля. Голяма роля имаше мотивацията за вземане на решението и след това мотивиране бях наистина щастлива от взетото решение.
Идва време за обяд и естествено цигара, същото важи и за вечерята. За първата седмица мога да кажа, че навика се обаждаше, но при втората седмица вече не се сещах за цигара след обяд и вечеря. Отново си мислех, че това ще е най-трудното, а то се оказа лесна работа :). А иначе в редките случаи, когато си помислех (един или два пъти) за цигара, доста добре вършеше работа една чаша минерална вода изпита на терасата и дълбоки вдишвания. Даже бих казала, че доста добре ми влияе точно това упражнение както за отказването, така и за настроението.
На работа за почивка и на работа, когато такава няма :). Тук трудноста дойде, когато няма работа и човек се чуди какво да прави. Сякаш само при тази ситуация наистина ми липсваха цигарите. Упражнението от по-горе пак успява да свърши до някъде работа, но реално празнотата и скуката си остават. А когато ми е скучно ми се припушва и не мога да си задържа вниманието върху учене или четене. Надявам се скоро да почне някакъв проект, че да свърши скуката, пък и да споделя за почивка от много работа как се спрявям с не пушенето :).
В къщи се сещах също за цигари. Най-често когато простирам, поливам цветя, почивам по време на чистене. Лошо време дойде за моите цветя. Избягвам терасата, заради желанието и навика да пуша на нея. Виж чистенето увеличих, защото се оказа, че това е може би единственото занимание, което ме разсейва от всякакви мисли. Но напоследък ме е хванала апатия към всичко и в повечето случаи си линея след работа пред телевизора и грам не се сещам за почти нищо. Или поне така е последните три дни. Но май това няма нищо общо с отказването на цигарите.
Всички ходения на кафета, кръчми, купони и партита. Това се оказа най-трудният момент първата седмица. Затова и тази втора седмица се лиших от тези удоволствия, но пък забелязах нещо за първата седмица, което не съм отбелязала. Последният път като излизах вместо обичайната една бира с много цигари се насладих на три бири с една никотинова дъвка.
За да обобщя мога да кажа, че единствено огромното желание да не пуша, няколко чаши с вода и дълбоки вдишвания ми помагаха в трудните моменти. А трудни моменти през тази втора седмица почти нямаше.
31 July, 2009
Първа седмица без вредният навик
Дойде времето, в което да осмисля изминалата седмица.
Най-полезното нещо помогнало да устоя на цигарите за тази седмица е този блог и безбройно многото места, на които се похвалих, че няма да пуша. Мотивацията единствено ми помогна да взема решението да ги откажа, но в трудните моменти, в повечето случаи, ме възпираше това, че знам колко хора са с мен и знаят за моето решение да ги откажа. Естествено и никотиновите дъвки поемаха останалата част от моментите на изкушение.
Като се замисля не беше кой знае каква философия през тази седмица, мислех си, че ще бъде по-трудно. Пък може и стратегията да ми е добра. Когато 13-те цигари до понеделник свършиха в петък си казах, че не мога да се излагам и да си купувам цигари. Затова направо се засилих да ги отказвам. За да видя дали ще успея, реших точно същата вечер да изляза с приятели на парти и да се пробвам без цигари, а с дъвки. То взе, че се получи и издържах, с тази разлика, че не се престраших да пия алкохол ( който толкова много обичам и с който толкова много ми вървят цигарите). Няколко дни след това се реших и да изляза на кафе и да пия, което не се оказа трудно.
Никотиновият ми глад се обади само 6 пъти през тази седмица като тогава трябваше да дъвча от дъвките, а в останалото време трябваше да се боря с навика. Всички моменти, които бях свикнала да свързвам с цигара бяха доста странни. По инерция си помислям ей сега отивам да изпуша една цигара и веднага (както в рекламата за ангела и дявола - пести ... харчи) друг глас ми напомня, че аз съм непушач и желанието си отиваше. По този начин си ям, пия спокойно кафе и т.н.
А иначе мога да отбележа следните неща:
Най-полезното нещо помогнало да устоя на цигарите за тази седмица е този блог и безбройно многото места, на които се похвалих, че няма да пуша. Мотивацията единствено ми помогна да взема решението да ги откажа, но в трудните моменти, в повечето случаи, ме възпираше това, че знам колко хора са с мен и знаят за моето решение да ги откажа. Естествено и никотиновите дъвки поемаха останалата част от моментите на изкушение.
Като се замисля не беше кой знае каква философия през тази седмица, мислех си, че ще бъде по-трудно. Пък може и стратегията да ми е добра. Когато 13-те цигари до понеделник свършиха в петък си казах, че не мога да се излагам и да си купувам цигари. Затова направо се засилих да ги отказвам. За да видя дали ще успея, реших точно същата вечер да изляза с приятели на парти и да се пробвам без цигари, а с дъвки. То взе, че се получи и издържах, с тази разлика, че не се престраших да пия алкохол ( който толкова много обичам и с който толкова много ми вървят цигарите). Няколко дни след това се реших и да изляза на кафе и да пия, което не се оказа трудно.
Никотиновият ми глад се обади само 6 пъти през тази седмица като тогава трябваше да дъвча от дъвките, а в останалото време трябваше да се боря с навика. Всички моменти, които бях свикнала да свързвам с цигара бяха доста странни. По инерция си помислям ей сега отивам да изпуша една цигара и веднага (както в рекламата за ангела и дявола - пести ... харчи) друг глас ми напомня, че аз съм непушач и желанието си отиваше. По този начин си ям, пия спокойно кафе и т.н.
А иначе мога да отбележа следните неща:
- Когато отивам на тренировки вече издържам много по-лесно умората. След тренировка, когато пушех, се чувствах сякаш треперя от изтощтение и естествено палех цигара, която направо ме убиваше. Сега след тренировка се чувствам освежена и доволна от умората. Единственото, което беше досадно е това, че навика да паля цигара ме тормози и с някакъв странен сърбеж гледах пушачите около мен.
- Всеки път, когато видя пушач изпитвам от една страна голямо удоволствие, че вече не пуша... Даже като се замисля винаги го изпитвам това удоволствие. Единствено на маса с приятели, които пушат пак ме обхваща странният сърбеж да запаля.
- Все още си чакам възвръщането на вкуса и мириса, но за сега не забелязвам промяна. Единствено усещам понякога, че ми се иска просто нещо да дъвча или ям, за да държа мислите си далеч от изкушението. Но единствено на тази жега ме тегли към плодове или зеленчуци, а към по-стабилна храна нямам никакво привличане (е това май е заради жегата). Така, че съжалявам, че няма да съм от тези, които са качили килограми след отказването на цигарите. Толкова добре щяха да ми дойдат три, четири килограма :).
- Сънят се поуспокои.
- Нервността ми покрай липсата на никотин намалява.
27 July, 2009
2 дни без цигари
Човек, който може да се пребори с хората е велик, а който успее да се пребори със себе си е могъщ. Време е да се запътим към могъществото :D.
24 July, 2009
Извинение
Тъй като признах чесно и открито колко пуша искам да се извиня на човека, който ако някога прочете това, ще го нараня. Искам да се извиня на майка си, която не заслужава да тъжи, аз ще ги откажа!
Subscribe to:
Posts (Atom)